Църквата има три строителни периода – от началото на XIII век, от първата половина на XV век и от края на XVI век.
Северната стена на храма вероятно е била съборена при земетресение през XVI век и тогава заедно със стените са паднали и стенописите. Съборените стенописи обаче не са били изхвърлени, а затворени в стенописен гроб. Това е една традиция от Средновековието, при която в знак на уважение стенописната украса се препогребва с религиозни ритуали.
Намерените в земята иконографски изображения са съхранени в блясъка на своя колорит. По преценката на специалистите те са много по-добре запазени от стенописите в храма. Някои от късовете достигат до 80-90 см големина, личат части от човешки фигури, както и образите на св. Георги и архиерей, вероятно участник във вселенските събори. Изображенията са дело на двама неизвестни художници.
Стенописите са уникални, защото на пръстите на едната ръка се броят ансамблите в България, изписвани в първите години след завладяването на България от османските турци.
|