През Възраждането шуменки много често са използвали „варзия” за червено боядисване на великденските яйца. Чуждоземното багрило много се е продавало по пазарите, особено в безистена в града. Търговци от Изтока с цели кервани са идвали да търгуват около Великден, продавали са различни стоки.

Някога са отдавали голямо значение на писаното яйце. Предимно по-светлите яйца са били специално изрисувани с черни мастила, които са добивани от стрити шикалки и различни стрити сажди. Монасите са въвели това писане на яйца в далечната древност и то е преминало в домашни условия.

Задължителното присъствие на яйцето на великденската трапеза се обяснява с това, че то е символ на живота. В най-дълбока древност още праисторическият човек е считал яйцето за своебразен микрокосмос, за начало на вселената, така че яйцето има едно много древно присъствие в ритуалността на човечеството.

В миналото се багрили 100 - 150 яйца във всеки дом в Шуменско, така че стопаните да дадат на всеки гост, който ги посещава до Спасовден. От Великден до Спасовден трябва да има яйце в семейството и всеки уважаван гост трябва да бъде изпратен с великденско яйце, което е стара местна традиция.

Някога за нашия народ дните преди Великден са били свещени седмици за подготовка за великия празник и ако направим връзка с миналото, със старинните рецепти и начините за приготвяне на Великденската обредна трапеза, можем да се поучим много.