За 30 хилядолетия обемът на мозъка на съвременния човек Homo sapiens е намалял с около 10% - от 1500 на 1359 куб.см или колкото една топка за тенис. 

Според антрополозите това смаляване не е толкова изненадващо тъй като колкото по-мускулест е индивидът, толкова повече сиво вещество е нужно, за да контролира тази маса. Неандерталският човек – братовчед на съвременния човек, изчезнал преди около 30 000 г. в резултат на още неясни причини - е бил по-масивен и е имал по-голям мозък. Кроманьонският човек, изрисувал стените на пещерата Ласко преди около 17 000 г., е бил Homo sapiens-ът с най-големия мозък. Той също така е бил по-едър от днешните си потомци. Това е било необходимо за оцеляването му във враждебна среда.

Дейвид Гири, професор по психология в университета на Мисури и автор на трудове за развитието на човешкия мозък през различните епохи, е проследил промяната в размера на черепа между 1,9 милиона години и допреди 10 000 г. - период в който нашите предци са живели във все по-сложна среда. Изхождайки от принципа, че колкото по-голяма е човешката концентрация, толкова по-голям е обменът между групите, което води до разделение на труда и до по-разнообразни взаимоотношения между индивидите, той е констатирал, че размерът на мозъка намалява, когато гъстотата на населението нараства. С появата на по-сложни общества човешкият мозък е станал по-малък, защото няма нужда индивидите да са толкова интелигентни, за да оцелеят – помагат им другите.

Съвременните хора са развили други форми на по-усъвършенствана интелигентност – категоричен е професорът по антропология Брайън Хеър от университета Дюк, Северна Калифорния, според когото подобен паралел съществува между опитомените и дивите животни...

Цялата статия: http://news.bgnes.com/view/898203