Изследването на професора по психология Вероник Бохбот от канадския университет „Макгил" се е концентрирало върху това как хората определят пътя си, в т.ч. ефекта, който навигацията оказва върху човешкия мозък.

Има два общоприети метода. Единият, наречен стратегия за пространствена навигация, предполага, че хората разчитат на забележителности от околността за изграждане на познавателни карти. Например, изгубените хора често помнят забележителни сгради или пък преди колко време са минали покрай определено място. По този начин те се ориентират без GPS.

Вторият метод за навигация е базиран на стратегията "стимул-реакция". Прилагащите този метод използват нещо като автопилот, завивайки на определени места на базата на повторяемост. Например, хората, които шофират от работа до къщи всеки ден по един и същ маршрут, автоматично завиват на определени места, защото така са правили многократно в миналото. Тази форма на навигация е сходна с използването на GPS устройство.

По-младите разчитат повече на пространствената навигация, докато по-възрастните намират пътя си чрез подобния на GPS-навигацията подход "стимул-реакция"...

Цялата статия: http://news.ibox.bg/news/id_287377276