За съжаление древното познание на траките за лечебните свойства на цветето са забравени у нас, но са преоткрити от французите през 11 век и са включени в тяхната фармакопея.

След няколко столетия, през 19 век, българите се сещат за лечебното действие на розата. Тя навлиза дори в градската култура чрез известното розово сладко. Оказва се, че дамите, които често си хапват от него, запазват до преклонна възраст блестящата си кожа. Затова коконите започвали деня си не само с кафе, но и с ароматната вкусотия.

Хората от народа са съхранили древната тракийска рецепта на това розово сладко, което има целебни средства. То е ефикасен лек срещу туберколоза и множество белодробни страдания, както обяснява Елмазов. Царицата на цветята има свойството да очиства организма, да успокоява, да тушира агресивността и да подкрепя сърцето.

Лекарството се приготвя от листата във венчето на розата, които са в близост до плодника. Сместват се с кристална захар, защото кристалите запечатват енергийната информация с лечебната сила на цветето. Сместа се вари на тих огън. След това се добавя чист билков мед. Като престои един месец, лекарството може да се консумира. Възможно е елексирът да се приготви и без варене, като листенцата се изсушат на слънце 2 часа. „Розова зора” въздейства на различни нива - чрез енергия, аромат, вкус и др.

Разказът за ефекта от билколечението бе подсилен с  демонстрация на звукотерапия, направена на концерта на звънарите от Каменское от Москва. Руските музиканти свиреха на уникален инструмент, който е съставен от десетки камбани с нетрадиционна плоска форма, вместо познатата форма на лале. Плоските камбани са с доказани лечебно въздействие.

Няколко плоски камбани ще бъдат предоставени на Емил Елмазов, който ще съчетае билколечението със звуколечение.

Цялата статия: http://www.ecomedia.bg/doctor-eco/curious/article/4595